Jan 4, 2008, 9:51 AM

Прикрито

812 0 14

Прикрити  емоции  в  мрака,

недокосната  бягам  от  здрача,

недочакана  от  теб  си  отивам,

нечута  гласа  си  закривам.

 

 

 

Необречена,  ти  ме  наказа,

стъпки  тръпнещи  превземат  паважа,

тайни  бавно  разбиват  покоя,

тръпнат  скрити,  премълчани  във  зноя.

 

 

 

А  зноят  на  лъжите  е  опасен,

фалшив,  обричан  и  препасан

от  хорски  гласове  онемели,

вечер  лягат  в  студени  постели

и  прикриват  телата  подвластни

на  горчиво-ненаситни  страсти.

 

 

 

Прикрити  емоции  в  мрака,

някой,  някого,  някъде  чака

и  раздира  обречен  простора,

и  прикрива  умело  позора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...