Прикрити емоции в мрака,
недокосната бягам от здрача,
недочакана от теб си отивам,
нечута гласа си закривам.
Необречена, ти ме наказа,
стъпки тръпнещи превземат паважа,
тайни бавно разбиват покоя,
тръпнат скрити, премълчани във зноя.
А зноят на лъжите е опасен,
фалшив, обричан и препасан
от хорски гласове онемели,
вечер лягат в студени постели ...