Примирение
Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра.
Животът ми отмина в стихове.
Живеем поотделно в самота,
а заедно - не се разделяме!
Не ми минава и боли.
Аз друга няма да намеря.
Ще умра, щом в друг се влюбиш ти -
Заклевам се във мъжката си дума!
И дори жестоко да болиш,
за теб си струва всяка болка.
Не заспивам вечер, но се примирих,
че нивга няма да си моя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Калинов Все права защищены
