Примирение
Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра.
Животът ми отмина в стихове.
Живеем поотделно в самота,
а заедно - не се разделяме!
Не ми минава и боли.
Аз друга няма да намеря.
Ще умра, щом в друг се влюбиш ти -
Заклевам се във мъжката си дума!
И дори жестоко да болиш,
за теб си струва всяка болка.
Не заспивам вечер, но се примирих,
че нивга няма да си моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
