Примирение

25.07.2020 г., 11:06 ч.

Поезия » Любовна

670 0 1

Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра.
Животът ми отмина в стихове.
Живеем поотделно в самота,
а заедно - не се разделяме!
Не ми минава и боли.
Аз друга няма да намеря.
Ще умра, щом в друг се влюбиш ти -
Заклевам се във мъжката си дума!
И дори жестоко да болиш,
за теб си струва всяка болка.
Не заспивам вечер, но се примирих,
че нивга няма да си моя!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Иринакис (Ирина Колева)

2020-07-25T15:23:03+03:00

Еееее! Стават тези неща. Ще ти кажа една тайна: в момента, в който стане твоя и сбъднеш това непреодолимо желание, магията ще изчезне. С хората, за които е писано да бъдат обичани отдалеч е така. В известен смисъл си късметлия 😀