13 дек. 2014 г., 19:39

Принц

570 0 0

Моят принц стои до мен,

той влюбен е в ноща и самотата,

стои във сенките стаен,

за да открива красотата.

Той вижда всички покрай мен,

но него виждам само аз самата,

те виждат образ с време изграден,

за да предпазва му душата.

Той може да говори с часове

и да не каже нищо,той не дава,

обича да отнема,да краде,

на никого не се отдава.

Харесва му да бъде принц,

да му се кланят в самотата,

да плачат заедно с него за изгубен миг

и да се смеят на съдбата.

И ненавиждат скришно,

щом видят го щастлив,

и мъчат се да ни очернят белотата.

Той с истина ще ви рани,

на истини по-силен е дори от мен самата.

Във рицар се превръща на мига

във който предизвикат го,

да той ме защитава.

За него съм единствен миг,

извадена от самотата.

Създадохме си образ мил със който

да лекуваме сърцата.

Дори измислен той е мой

и аз измислена държа го за ръката.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петкова Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...