Dec 13, 2014, 7:39 PM

Принц

  Poetry » Love
565 0 0

Моят принц стои до мен,

той влюбен е в ноща и самотата,

стои във сенките стаен,

за да открива красотата.

Той вижда всички покрай мен,

но него виждам само аз самата,

те виждат образ с време изграден,

за да предпазва му душата.

Той може да говори с часове

и да не каже нищо,той не дава,

обича да отнема,да краде,

на никого не се отдава.

Харесва му да бъде принц,

да му се кланят в самотата,

да плачат заедно с него за изгубен миг

и да се смеят на съдбата.

И ненавиждат скришно,

щом видят го щастлив,

и мъчат се да ни очернят белотата.

Той с истина ще ви рани,

на истини по-силен е дори от мен самата.

Във рицар се превръща на мига

във който предизвикат го,

да той ме защитава.

За него съм единствен миг,

извадена от самотата.

Създадохме си образ мил със който

да лекуваме сърцата.

Дори измислен той е мой

и аз измислена държа го за ръката.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петкова Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...