Понякога се хващам, че тъгувам
по тебе, мъничко дете,
образът ти в сънища рисувам
хванато за мойте ръце.
Принц ли бе или Принцеса?
С руса или черничка коса?
Може би си там щастлива
моя капчица роса.
Не усетих сладък гъдел,
не целунах твоето лице,
не измислих с трепет име,
мое мъничко дете.
(защо, защо съдбата те отне?)
Тайничко ще си тъгувам,
ще проливам купища сълзи,
пътища към тебе ще откривам
в спомени, в чувства, в мечти.
23.10.2015
© Надежда Все права защищены