Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни. Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред. Очи безмълвни гледат те с блясък. Очи без страст със страх и трепет. Душа прекрасна свита от болезнен страх. Ето, как любовта ни пак превръща се в пясък, в безполезен прах. Музика без ноти и ужас без страх, Това си ти и не отричам своя грях. Обичам те, но късно е вече разбрах. Сърцето е студено, потънало в твоя свят, Тъй пуст, тъй леден и слаб, Като кула от карти в стоманения град. И грохот от машини и птичи смях, Всичко слива се в болката на този грях. И гарван грачи и вятър бушува, Кръвта смразена е от вечния страх. И болка, и мъка, и страст и любов, Всичко обединява се в моя зов… Ето…ето отново тръгвам си дори без последно “сбогом”.
Какво остава да стори влюбената ми душа, Освен да се огледа в тази сълза, Сълза, изрисувана с любов и гняв, омраза и грях, пропити с вина. Безпомощна и немощна лежи моята душа. Радва се на тази свобода. Безчувствена и бледна стои пак сама, Вслушана в песента на черната птица. Виж добре тази сълза. Тя и твоя е нали, принце на ноща?