Принцът на мрака

4 дек. 2008 г., 12:27

Поэзия

1063 0 3

От дълбините на майчиното ми сърце

до последната глътка надежда...

От недрата на душата ми,

обвита с пъстра житейска одежда...

се гмуркам в тъмното море

на твоите дяволи...

и се моля за тебе, дете!

Не жадувай последния сън,

потърси своя път през мъглите,

не гледай мрачно света навън,

не го съди за злините!

Не поемай товара жесток

на човешката тленност и болка,

не се презирай за поредния урок

на продаден копнеж и надежда!

Погреби застаряващото дете

и не тъгувай, че си отива...

там - в бялото мраморно море,

детската наивност потъва...

И надвесен над живота си,

ще откриеш това, което си ти -

принцът, владеещ мрака,

но моля те - избери светлината!