4.12.2008 г., 12:27

Принцът на мрака

1.2K 0 3

От дълбините на майчиното ми сърце

до последната глътка надежда...

От недрата на душата ми,

обвита с пъстра житейска одежда...

се гмуркам в тъмното море

на твоите дяволи...

и се моля за тебе, дете!

Не жадувай последния сън,

потърси своя път през мъглите,

не гледай мрачно света навън,

не го съди за злините!

Не поемай товара жесток

на човешката тленност и болка,

не се презирай за поредния урок

на продаден копнеж и надежда!

Погреби застаряващото дете

и не тъгувай, че си отива...

там - в бялото мраморно море,

детската наивност потъва...

И надвесен над живота си,

ще откриеш това, което си ти -

принцът, владеещ мрака,

но моля те - избери светлината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • интересно...
  • Тръпки ме побиха! Далече, далече от принца на мрака! Не се оставяйте в ръцете му. Ще се възползва!
    Молете Бог за помощ.
    Иначе стихът е много въздействащ.
    Поздрави!
  • КРАСИВО

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...