Dec 4, 2008, 12:27 PM

Принцът на мрака

  Poetry
1.2K 0 3

От дълбините на майчиното ми сърце

до последната глътка надежда...

От недрата на душата ми,

обвита с пъстра житейска одежда...

се гмуркам в тъмното море

на твоите дяволи...

и се моля за тебе, дете!

Не жадувай последния сън,

потърси своя път през мъглите,

не гледай мрачно света навън,

не го съди за злините!

Не поемай товара жесток

на човешката тленност и болка,

не се презирай за поредния урок

на продаден копнеж и надежда!

Погреби застаряващото дете

и не тъгувай, че си отива...

там - в бялото мраморно море,

детската наивност потъва...

И надвесен над живота си,

ще откриеш това, което си ти -

принцът, владеещ мрака,

но моля те - избери светлината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • интересно...
  • Тръпки ме побиха! Далече, далече от принца на мрака! Не се оставяйте в ръцете му. Ще се възползва!
    Молете Бог за помощ.
    Иначе стихът е много въздействащ.
    Поздрави!
  • КРАСИВО

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...