Dec 4, 2008, 12:27 PM

Принцът на мрака 

  Poetry
1062 0 3

От дълбините на майчиното ми сърце

до последната глътка надежда...

От недрата на душата ми,

обвита с пъстра житейска одежда...

се гмуркам в тъмното море

на твоите дяволи...

и се моля за тебе, дете!

Не жадувай последния сън,

потърси своя път през мъглите,

не гледай мрачно света навън,

не го съди за злините!

Не поемай товара жесток

на човешката тленност и болка,

не се презирай за поредния урок

на продаден копнеж и надежда!

Погреби застаряващото дете

и не тъгувай, че си отива...

там - в бялото мраморно море,

детската наивност потъва...

И надвесен над живота си,

ще откриеш това, което си ти -

принцът, владеещ мрака,

но моля те - избери светлината!

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • интересно...
  • Тръпки ме побиха! Далече, далече от принца на мрака! Не се оставяйте в ръцете му. Ще се възползва!
    Молете Бог за помощ.
    Иначе стихът е много въздействащ.
    Поздрави!
  • КРАСИВО
Random works
: ??:??