limeruna (Йоана)
565 3355
11 нояб. 2017 г., 08:56

Природа 

  Поэзия
315 1 2

На малките пухчета.

 

Побъркваме се, защото умираме - 
но лъжа е, че малко е времето, 
но е истина - няма го никакво. 

Биографии, снежни и бедни. 

 

Страх е хванал по ръб и логично

всеки изход навънка от времето. 

Но повярвах, че песен е писана

и за мен, и за мен, и за мен... 

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти я пишеш тази песен със стиховете си, Йоана. Новата Емили Дикинсън на 21 век - това си ти. Преди време някой в този сайт те нарече в свой коментар: "поетеса на бъдещето". Присъединявам се към неговото мнение. За жалост малцина ще те оценят. Защото за новото са необходими нови сетива!
  • Има го времето
    но споделеното
    останалото е миг
    изпълнен със страх
    от сетния вик.
Предложения
: ??:??