Природа

Поэзия

455 1 2

На малките пухчета.

Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.

Биографии, снежни и бедни.

Страх е хванал по ръб и логично

всеки изход навънка от времето.

Но повярвах, че песен е писана

и за мен, и за мен, и за мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Ти я пишеш тази песен със стиховете си, Йоана. Новата Емили Дикинсън на 21 век - това си ти. Преди време някой в този сайт те нарече в свой коментар: "поетеса на бъдещето". Присъединявам се към неговото мнение. За жалост малцина ще те оценят. Защото за новото са необходими нови сетива!

2017-11-11T17:57:19+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Има го времето
но споделеното
останалото е миг
изпълнен със страх
от сетния вик.

2017-11-11T12:51:50+02:00