11 нояб. 2017 г., 08:56
На малките пухчета.
Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.
Биографии, снежни и бедни.
Страх е хванал по ръб и логично
всеки изход навънка от времето.
Но повярвах, че песен е писана
и за мен, и за мен, и за мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация