11 нояб. 2017 г., 08:56

Природа

456 1 2

На малките пухчета.

 

Побъркваме се, защото умираме - 
но лъжа е, че малко е времето, 
но е истина - няма го никакво. 

Биографии, снежни и бедни. 

 

Страх е хванал по ръб и логично

всеки изход навънка от времето. 

Но повярвах, че песен е писана

и за мен, и за мен, и за мен... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти я пишеш тази песен със стиховете си, Йоана. Новата Емили Дикинсън на 21 век - това си ти. Преди време някой в този сайт те нарече в свой коментар: "поетеса на бъдещето". Присъединявам се към неговото мнение. За жалост малцина ще те оценят. Защото за новото са необходими нови сетива!
  • Има го времето
    но споделеното
    останалото е миг
    изпълнен със страх
    от сетния вик.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...