Природа

Poetry

463 1 2

На малките пухчета.

Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.

Биографии, снежни и бедни.

Страх е хванал по ръб и логично

всеки изход навънка от времето.

Но повярвах, че песен е писана

и за мен, и за мен, и за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Ти я пишеш тази песен със стиховете си, Йоана. Новата Емили Дикинсън на 21 век - това си ти. Преди време някой в този сайт те нарече в свой коментар: "поетеса на бъдещето". Присъединявам се към неговото мнение. За жалост малцина ще те оценят. Защото за новото са необходими нови сетива!

2017-11-11T17:57:19+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Има го времето
но споделеното
останалото е миг
изпълнен със страх
от сетния вик.

2017-11-11T12:51:50+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0