29 мая 2007 г., 22:17

Природа

641 0 1
 Природа
 
 Дървета.
 Редуват се бяло и зелено,
 и розово даже.
 Небето.
 До синьо ослепено
 слънцето иска да покаже.
 Хълмове, поля
 а над тях - мараня.
 Странно - дъждът го няма,
 няма капчица дори,
 сякаш е измама
 а слънцето гори ли, гори...
 Странно да,
 какво ще стане стане с тази красота ?
 Къде ще изчезне спокойното зелено?
 За бялото знам - то си е там.
 Но за розовото най ще ни боли.
 Нали е то едното вдъхновение,
 което живи ни държи.
 
 12.05.2007 10:10

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СинчецЪ ИвановЪ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...