29.05.2007 г., 22:17

Природа

639 0 1
 Природа
 
 Дървета.
 Редуват се бяло и зелено,
 и розово даже.
 Небето.
 До синьо ослепено
 слънцето иска да покаже.
 Хълмове, поля
 а над тях - мараня.
 Странно - дъждът го няма,
 няма капчица дори,
 сякаш е измама
 а слънцето гори ли, гори...
 Странно да,
 какво ще стане стане с тази красота ?
 Къде ще изчезне спокойното зелено?
 За бялото знам - то си е там.
 Но за розовото най ще ни боли.
 Нали е то едното вдъхновение,
 което живи ни държи.
 
 12.05.2007 10:10

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СинчецЪ ИвановЪ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...