Приседнал на ръба на нищото...
557
0
0
Приседнал на ръба на нищото...
избирам път...
Молба отправям към Всевишния...
Мълчи Гласът...
Посоки много... вярна е една.
Ужасно!
Ще ослепея в тази тъмнина...
Прекрасно!
Настръхват сетива напрегнати...
дирят...
Акорди от ръце протегнати
в главата свирят...
Притихнала кръвоносна система...
в очакване...
Съдбата си в шепа поемам...
Разплаквам се...
През поглад замрежен ясно виждам...
Пътека!
В НЕЯ се вграждам... зазиждам...
Стъпвай... по-леко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимир Карагьозов Все права защищены
