miron68 (Станимир Карагьозов)
10

1 oct 2012, 11:43

Приседнал на ръба на нищото...

Poesía » Otra

563 0 0

Приседнал на ръба на нищото...

избирам път...

Молба отправям към Всевишния...

Мълчи Гласът...

Посоки много... вярна е една.

Ужасно!

Ще ослепея в тази тъмнина...

Прекрасно!

Настръхват сетива напрегнати...

дирят...

Акорди от ръце протегнати

в главата свирят...

Притихнала кръвоносна система...

в очакване...

Съдбата си в шепа поемам...

Разплаквам се...

През поглад замрежен ясно виждам...

Пътека!

В НЕЯ се вграждам... зазиждам...

Стъпвай... по-леко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0