1 oct 2012, 11:43

Приседнал на ръба на нищото...

  Poesía » Otra
559 0 0

Приседнал на ръба на нищото...

 избирам път...

Молба отправям към Всевишния...

 Мълчи Гласът...

Посоки много... вярна е една.

 Ужасно!

Ще ослепея в тази тъмнина...

Прекрасно! 

 Настръхват сетива напрегнати...  

дирят...

 Акорди от ръце протегнати

 в главата свирят...

 Притихнала кръвоносна система...

 в очакване...

Съдбата си в шепа поемам...

Разплаквам се...

През поглад замрежен ясно виждам...

 Пътека!

В НЕЯ се вграждам... зазиждам...

 Стъпвай... по-леко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Карагьозов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...