Приседнал на ръба на нищото...
560
0
0
Приседнал на ръба на нищото...
избирам път...
Молба отправям към Всевишния...
Мълчи Гласът...
Посоки много... вярна е една.
Ужасно!
Ще ослепея в тази тъмнина...
Прекрасно!
Настръхват сетива напрегнати...
дирят...
Акорди от ръце протегнати
в главата свирят...
Притихнала кръвоносна система...
в очакване...
Съдбата си в шепа поемам...
Разплаквам се...
През поглад замрежен ясно виждам...
Пътека!
В НЕЯ се вграждам... зазиждам...
Стъпвай... по-леко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Карагьозов Всички права запазени
