Приседнал на ръба на нищото...

 избирам път...

Молба отправям към Всевишния...

 Мълчи Гласът...

Посоки много... вярна е една.

 Ужасно!

Ще ослепея в тази тъмнина...

Прекрасно! 

 Настръхват сетива напрегнати...  

дирят...

 Акорди от ръце протегнати

 в главата свирят...

 Притихнала кръвоносна система...

 в очакване...

Съдбата си в шепа поемам...

Разплаквам се...

През поглад замрежен ясно виждам...

 Пътека!

В НЕЯ се вграждам... зазиждам...

 Стъпвай... по-леко...