Присмехулник
На шега съществува. Напук обещава.
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.
Накриво те гледа, уж те разбира.
Разбърква деня ти в мозайка,
от която насладата цветна попива,
а за тебе остава утайка.
Умишлено спира, докато го гониш
и смело пак тръгва да бяга.
Мълчаливо във стара мазилка се рониш,
а той в монолог те разтяга.
Посреща с прегръдка, пречупва те звучно,
а ръцете му преливат от липса.
Обича забавно, протяга се скучно
и тръгва, защото му писва.
Напразно се бориш, повярвала в лъжите.
Напук е любов и наслада.
Будиш се рано с надежда в гърдите,
а него от снощи го няма.
И ти уж не чакаш, и той уж не знае.
За реакция трябва обмяна...
Меродавно си тръгваш, щом сърцето признае,
че всичко е старо... за смяна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nikolova Все права защищены
