Присмехулник

11 dic 2016, 18:06

Poesía » De amor

563 1 2

На шега съществува. Напук обещава.
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.

Накриво те гледа, уж те разбира.
Разбърква деня ти в мозайка,
от която насладата цветна попива,
а за тебе остава утайка.

Умишлено спира, докато го гониш
и смело пак тръгва да бяга.
Мълчаливо във стара мазилка се рониш,
а той в монолог те разтяга.

Посреща с прегръдка, пречупва те звучно,
а ръцете му преливат от липса.
Обича забавно, протяга се скучно
и тръгва, защото му писва.

Напразно се бориш, повярвала в лъжите.
Напук е любов и наслада.
Будиш се рано с надежда в гърдите,
а него от снощи го няма.

И ти уж не чакаш, и той уж не знае.
За реакция трябва обмяна...
Меродавно си тръгваш, щом сърцето признае,
че всичко е старо... за смяна.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2016-12-12T06:36:20+02:00

Поздравления и от мен, Ади! Давай смело напред!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2016-12-11T20:10:34+02:00

Да,наистина има такива неща за смяна...Пък дано промяната е за хубаво!Бъди решителна в желанията си! Талантливо поднесено.Поздравления!