Dec 11, 2016, 6:06 PM

Присмехулник 

  Poetry » Love
501 1 2

На шега съществува. Напук обещава.
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.

Накриво те гледа, уж те разбира.
Разбърква деня ти в мозайка,
от която насладата цветна попива,
а за тебе остава утайка.

Умишлено спира, докато го гониш
и смело пак тръгва да бяга.
Мълчаливо във стара мазилка се рониш,
а той в монолог те разтяга.

Посреща с прегръдка, пречупва те звучно,
а ръцете му преливат от липса.
Обича забавно, протяга се скучно
и тръгва, защото му писва.

Напразно се бориш, повярвала в лъжите.
Напук е любов и наслада.
Будиш се рано с надежда в гърдите,
а него от снощи го няма.

И ти уж не чакаш, и той уж не знае.
За реакция трябва обмяна...
Меродавно си тръгваш, щом сърцето признае,
че всичко е старо... за смяна.

© Nikolova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления и от мен, Ади! Давай смело напред!
  • Да,наистина има такива неща за смяна...Пък дано промяната е за хубаво!Бъди решителна в желанията си! Талантливо поднесено.Поздравления!
Random works
: ??:??