ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
7 авг. 2005 г., 18:13

Пристан 

  Поэзия
790 0 2
Море от сълзи в мен се влива.
Душата плува,всяка капчица целува.

Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.

Глас далечен в пяната дочувам.
В миг се стряскам,пак към него плувам.

В хоризонта тъй безкраен нещичко блести.
Може би е само слънце?...
Не!Това са две очи.

Искаше ми се да полетя високо,
чак към сините нeдра.
Да съм тъй далеч от всяка болка,
таяща се във моята душа.

А под мен да е морето,
да го чувам как божествено шуми.

Как напомня онзи тон в сърцето,
който някога донесе ти.

И като вълна без пристан,без закрила,
смело търся своя вечен бряг.

Плувам аз умело към човека,
успял да ме докосне в моя буен бяг.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Руми
  • стихотворението ти е много хубавоморето е толкова необятно колкото любовта,а и двете са ми безкрайно любими,така че 6 от мен

    п.п- само си виж нЕдрата в 5тата строфа
Предложения
: ??:??