ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
Aug 7, 2005, 6:13 PM

Пристан 

  Poetry
1.0 (1)
851 0 2
Море от сълзи в мен се влива.
Душата плува,всяка капчица целува.
Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.
Глас далечен в пяната дочувам.
В миг се стряскам,пак към него плувам.
В хоризонта тъй безкраен нещичко блести.
Може би е само слънце?...
Не!Това са две очи.
Искаше ми се да полетя високо,
чак към сините нeдра.
Да съм тъй далеч от всяка болка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Random works
  • sisidara (Сиси) Обикновена роза съм
    Обикновена роза съм
  • valya_official (Valya Тodorova) Insane
    Im going crazy when you get closе. You shoot like a poison dart. Don't gamble on me, give me your do...
  • BlackWizard (Joakim from the grave) Phobos
    A vengefull night of new horizon, devours the world like Jesus on its cross, despites the universe, ...
  • sauronboab (Борислав Ангелов) We shall not
    We shall not sleep, until the day, until the shadows pass away and light is coming strong and still,...

More works »