Пристан
Море от сълзи в мен се влива.
Душата плува,всяка капчица целува.
Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.
Глас далечен в пяната дочувам.
В миг се стряскам,пак към него плувам.
В хоризонта тъй безкраен нещичко блести.
Може би е само слънце?...
Не!Това са две очи.
Искаше ми се да полетя високо,
чак към сините нeдра.
Да съм тъй далеч от всяка болка,
таяща се във моята душа.
А под мен да е морето,
да го чувам как божествено шуми.
Как напомня онзи тон в сърцето,
който някога донесе ти.
И като вълна без пристан,без закрила,
смело търся своя вечен бряг.
Плувам аз умело към човека,
успял да ме докосне в моя буен бяг.
Душата плува,всяка капчица целува.
Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.
Глас далечен в пяната дочувам.
В миг се стряскам,пак към него плувам.
В хоризонта тъй безкраен нещичко блести.
Може би е само слънце?...
Не!Това са две очи.
Искаше ми се да полетя високо,
чак към сините нeдра.
Да съм тъй далеч от всяка болка,
таяща се във моята душа.
А под мен да е морето,
да го чувам как божествено шуми.
Как напомня онзи тон в сърцето,
който някога донесе ти.
И като вълна без пристан,без закрила,
смело търся своя вечен бряг.
Плувам аз умело към човека,
успял да ме докосне в моя буен бяг.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
