Aug 7, 2005, 6:13 PM
Пристан
Море от сълзи в мен се влива.
Душата плува,всяка капчица целува.
Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.
Глас далечен в пяната дочувам.
В миг се стряскам,пак към него плувам.
В хоризонта тъй безкраен нещичко блести.
Може би е само слънце?...
Не!Това са две очи.
Искаше ми се да полетя високо,
чак към сините нeдра.
Да съм тъй далеч от всяка болка,
таяща се във моята душа.
А под мен да е морето,
да го чувам как божествено шуми.
Как напомня онзи тон в сърцето,
който някога донесе ти.
И като вълна без пристан,без закрила,
смело търся своя вечен бряг.
Плувам аз умело към човека,
успял да ме докосне в моя буен бяг.
Душата плува,всяка капчица целува.
Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.
Глас далечен в пяната дочувам.
В миг се стряскам,пак към него плувам.
В хоризонта тъй безкраен нещичко блести.
Може би е само слънце?...
Не!Това са две очи.
Искаше ми се да полетя високо,
чак към сините нeдра.
Да съм тъй далеч от всяка болка,
таяща се във моята душа.
А под мен да е морето,
да го чувам как божествено шуми.
Как напомня онзи тон в сърцето,
който някога донесе ти.
И като вълна без пристан,без закрила,
смело търся своя вечен бряг.
Плувам аз умело към човека,
успял да ме докосне в моя буен бяг.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти Руми
-
стихотворението ти е много хубавоморето е толкова необятно колкото любовта,а и двете са ми безкрайно любими,така че 6 от мен
п.п- само си виж нЕдрата в 5тата строфа
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
