22 авг. 2021 г., 20:52

Пристан

534 0 0

Пристан

 

Поглед вперен в бурното море,

вятърът брули косите ми ,

стоя и гледам как вълните се

блъскат в острите скали.

Какво ли търся,не зная,

но сякаш краката ми са залепнали за брега,

тежат и крачка не мога да направя.

Някъде там,сред пръските морска пяна и грохота търся моето спасение.

Що за глупост,казваш си ти, това не е приказка

русалки не съществуват.

Бягай,бягай докато можеш.

Бурята идва.

Нима самотата е по страшна от гръмотевиците?

Не,не приятелю,сама по себе си не е страшна

страшна е,когато има хора около теб а се чустваш сам и неразбран

страшна е,когато си насаме с мислите си

но,помни,лъч надежда винаги има

за тези които го търсят и не се страхуват да мечтаят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Колчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...