15 окт. 2021 г., 12:52

Пристан 

  Поэзия
824 2 0
Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце
с предишен живот се сбогувам.
На този остров оставам сега
с едно крило от битки ранено.
Вземи ме с теб, не искай
обратна следа.
Дай ми своето, да политнем
безумно и смело. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

19 место

Предложения
: ??:??