Притихвам до теб...

Като изгубена котва

в светлия пристан потъвам...

И не за час или миг

мое сърце

с предишен живот се сбогувам.

На този остров оставам сега

с едно крило от битки ранено.

Вземи ме с теб, не искай

обратна следа.

Дай ми своето, да политнем

безумно и смело.

Спасявах се от различни беди

Но, стига! Вече не мога!

Надеждата непонятно горчи

от безкрайни лъжи и тревога.

На този пристан тук и сега

открих сърдечност и благост.

Любов най истинска, не тъга,

предвкусих живота с цялата сладост.

Благодаря ти, сърце!

Последвах те и пазя следата!

Твоят зов е чистата истина в мен.

В безкрайност лъчиста

единствен път на душата!