Пристан
Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце
с предишен живот се сбогувам.
На този остров оставам сега
с едно крило от битки ранено.
Вземи ме с теб, не искай
обратна следа.
Дай ми своето, да политнем
безумно и смело.
Спасявах се от различни беди
Но, стига! Вече не мога!
Надеждата непонятно горчи
от безкрайни лъжи и тревога.
На този пристан тук и сега
открих сърдечност и благост.
Любов най истинска, не тъга,
предвкусих живота с цялата сладост.
Благодаря ти, сърце!
Последвах те и пазя следата!
Твоят зов е чистата истина в мен.
В безкрайност лъчиста
единствен път на душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
