1 июн. 2016 г., 07:51

Пристан за бедни души

Поэзия » Любовная

864 0 3

Омръзна ми вече да гоня химери,
сърцето да пълня с отровни стрели,
до лудост да искам нещо за мене,
а то да не идва и до смърт да боли.

Омръзна ми вече от любови неверни,
уморих се да слушам грозни лъжи,
да бъда полушна и вечно смирена,
да бъда тих пристан за бедни души.

Омръзна ми вече да давам доверие,
да целувам илюзии с разбити мечти,
Търсиш ли обич, спомни си за мене,
не си ли готов - тогава върви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

plama7 (Пламена Владимирова)

Благодаря за коментарите. Людмил, мъдри думи си казал, замислих се над тях...

2016-06-08T21:06:29+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Надежда и Очакване са сходни понятия, но с различна етиология. Без тях накъде, обаче трябва да се внимава с дозировката, защото едното може да деградира до обикновена, доживотна илюзия, а другото да се превърне в нескончаемо и не по-малко мъчително, броене на несбъднатости. Поздравления към лирическата за решението й да заяви категоричното си: "Баста!" а и за онова, скритото в многоточие, след финалния стих...

2016-06-03T01:22:28+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!!!!!!!!!!

2016-06-01T22:44:48+03:00