plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
1.06.2016 г., 7:51 ч.

Пристан за бедни души 

  Поезия » Любовна
701 0 3

Омръзна ми вече да гоня химери, 
сърцето да пълня с отровни стрели, 
до лудост да искам нещо за мене, 
а то да не идва и до смърт да боли. 

 

Омръзна ми вече от любови неверни, 
уморих се да слушам грозни лъжи, 
да бъда полушна и вечно смирена, 
да бъда тих пристан за бедни души. 

 

Омръзна ми вече да давам доверие, 
да целувам илюзии с разбити мечти, 
Търсиш ли обич, спомни си за мене, 
не си ли готов - тогава върви...

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите. Людмил, мъдри думи си казал, замислих се над тях...
  • Надежда и Очакване са сходни понятия, но с различна етиология. Без тях накъде, обаче трябва да се внимава с дозировката, защото едното може да деградира до обикновена, доживотна илюзия, а другото да се превърне в нескончаемо и не по-малко мъчително, броене на несбъднатости. Поздравления към лирическата за решението й да заяви категоричното си: "Баста!" а и за онова, скритото в многоточие, след финалния стих...
  • !!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??