Пристан за бедни души
Омръзна ми вече да гоня химери,
сърцето да пълня с отровни стрели,
до лудост да искам нещо за мене,
а то да не идва и до смърт да боли.
Омръзна ми вече от любови неверни,
уморих се да слушам грозни лъжи,
да бъда полушна и вечно смирена,
да бъда тих пристан за бедни души.
Омръзна ми вече да давам доверие,
да целувам илюзии с разбити мечти,
Търсиш ли обич, спомни си за мене,
не си ли готов - тогава върви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
