Пристанала мъка

Поэзия » Любовная

1.1K 0 6

Пристанала мъка

Знаеш ли,

душите могат да се виждат,

като капки от една и съща река;

да си пишат с лекия полъх,

дошъл от далечна, чужда земя.

Знаеш ли, че като планина

мога да ти разтворя своя лес,

да те оставя в тиха хладина

и пак да си моят мъж, и ловец.

Знаеш ли,

единственият смисъл да бъда,

не на срички, а събрана в жена,

е мъка - пристанала, бодлива,

че без теб сирòта ще съм мъгла.

8.05.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

female_sg (Боряна)

Благодаря ви Лъвче, Силви,Пиер,Ивон!
Нина, преди години един метеорит ми опари погледа, след още 2 години видях дъжд от подобни, но така или иначе не забравих нито мига, нито начина, нито усещанете си от преди, сякаш в тях виждах и усещах отминалото време. Благодаря ти за този кометар!

2011-05-09T23:28:02+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2011-05-09T20:50:10+03:00
лъвче (Лъки)

Много красив стих!Вълнуваш!

2011-05-09T15:10:46+03:00
female_sg (Боряна)

Благодаря Ив, приятелю за неземните стравнения!
Птица, здравей!
Поете! Благодаря, че сподели страничката ми!

2011-05-09T12:59:15+03:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Знаеш ли,

единственият смисъл да бъда,

не на срички, а събрана в жена,

е мъка - пристанала, бодлива,

че без теб сирòта ще съм мъгла.

Много ми хареса!Много!

2011-05-09T12:32:28+03:00