Пристанала мъка
Знаеш ли,
душите могат да се виждат,
като капки от една и съща река;
да си пишат с лекия полъх,
дошъл от далечна, чужда земя.
Знаеш ли, че като планина
мога да ти разтворя своя лес,
да те оставя в тиха хладина
и пак да си моят мъж, и ловец.
Знаеш ли,
единственият смисъл да бъда,
не на срички, а събрана в жена,
е мъка - пристанала, бодлива,
че без теб сирòта ще съм мъгла.
8.05.2011
© Боряна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
