9.05.2011 г., 10:05 ч.
Пристанала мъка
Пристанала мъка
Знаеш ли,
душите могат да се виждат,
като капки от една и съща река;
да си пишат с лекия полъх,
дошъл от далечна, чужда земя.
Знаеш ли, че като планина
мога да ти разтворя своя лес,
да те оставя в тиха хладина
и пак да си моят мъж, и ловец.
Знаеш ли,
единственият смисъл да бъда,
не на срички, а събрана в жена,
е мъка - пристанала, бодлива,
че без теб сирòта ще съм мъгла.
8.05.2011
© Боряна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах!
-
Много красив стих!Вълнуваш!
-
Благодаря Ив, приятелю за неземните стравнения!
Птица, здравей!
Поете! Благодаря, че сподели страничката ми! -
Знаеш ли,
единственият смисъл да бъда,
не на срички, а събрана в жена,
е мъка - пристанала, бодлива,
че без теб сирòта ще съм мъгла.
Много ми хареса!Много! -
Не може да си сирота без един мъж - ти си ВСЕЛЕНА! Поздрави, Бо. Ив
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нина, преди години един метеорит ми опари погледа, след още 2 години видях дъжд от подобни, но така или иначе не забравих нито мига, нито начина, нито усещанете си от преди, сякаш в тях виждах и усещах отминалото време. Благодаря ти за този кометар!