31 авг. 2007 г., 14:17
Пристанище
Родният ни град в пристанище за нас превърна се -
делим душите си и уж назад не се обръщаме,
но пак, все някога и двамата се тук завръщаме!
Щастливи по отделно, различни пътища поемахме.
Съзнахме грешките си, обещахме да не се виним,
любовта обаче все растеше и знаехме си - пак ще се раним.
Сега и двамата в пристанището си се връщаме.
И търсим се - не знам умишлено ли, или на шега...
Но колко сме безсилни само, да отнемем oт сърцата си страстта!
© Теодора Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много хубав стих, Теди! Безсилни сме, наистина, срещу любовта и страстта! Важното е да ги има и да ги изпитваме!
Поздрав! -
Браво, миличка, - сега и двамата в пристанището си се завръщаме - красиво! С обич.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав и прегръдка!!!