Cassie (Теодора) Cassie (Теодора)
18
Aug 31, 2007, 2:17 PM

Пристанище

  Poetry
883 0 3

Родният ни град в пристанище за нас превърна се -
делим душите си и уж назад не се обръщаме,
но пак,  все някога  и двамата се тук завръщаме!

Щастливи по отделно, различни пътища поемахме.
Съзнахме грешките си, обещахме да не се виним,
любовта обаче все растеше и знаехме си - пак ще се раним.

Сега и двамата в пристанището си се връщаме.
И търсим се - не знам умишлено ли, или на шега...
Но колко сме безсилни само, да отнемем oт сърцата си страстта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0