small_heart (Теди)
45 44
14 июн. 2015 г., 22:08

Пристанище 

  Поэзия » Любовная
564 0 2

Очаквах те. С най-хубавата рокля.
Бях сплела във косите си цветя.
Очаквах, както кораб спуска котва,
да се завърнеш към пристанище-жена,

 

което ден и нощ те мисли под звездите.
За тебе слага накити. Усмивки.
Стоически се пазех от вълните
и станах крепост с каменна обвивка.

 

А ти подмина ме. Дори не се обърна.
Не ме позна. Дори и със цветята.
Докато аз съм чакала да се завърнеш,
покрила ме е, без да знам, мъглата.

 

Да си пристанище, навярно, е присъда.
Мъже и кораби из този свят огромен
не пускат котва. Тук им е отвъдно.
----
Цветя, единствено, откъсват си. За спомен.

© Теди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах много, особено тук:
    "Да си пристанище, навярно, е присъда.
    Мъже и кораби из този свят огромен
    не пускат котва. Тук им е отвъдно.
    ----
    Цветя, единствено, откъсват си. За спомен."

    Поздрави и отлична оценка от мен!
  • Много образно!
    Браво, Теди!
    (Ще се връщам към този стих. Благодаря ти!)
Предложения
: ??:??