Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
14 янв. 2012 г., 13:23

Пристанът я отрече 

  Поэзия » Другая
659 0 4

Плува лодката без капитан,

а земята е така далече.

И морето е жесток титан,

а платната вятърът отсече.

 

Плува тя като бездомна длан,

че и пристанът я ням отрече.

Лунен път тя няма си постлан,

нито слънцето я с лъч привлече,

 

не е палуба на блян мечтан,

нея никой с име не нарече,

чайките ù - шансът проигран,

 

мачтите ù не огласят вече.

Плува лодката без капитан

в погледа без път обречен.

 

 

© Камелия Виденова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Mного хубаво!
  • Сонетът - трудна форма. Иска и кураж, за да го напишеш и представиш. На мен ми харесва.
  • Краси, ти много добре знаеш на кого се дължи появата на този стих в този вид
    По другия въпрос - смятам, че нищо не е случайно и всичко е предопределено.
    Илко, благодаря ти! Ласкае ме фактът, че поет като теб, ме чете!
  • Има връзка с предходната творба, ако този пристан се намира на брега на любовта, където се минава само по душа! И аз веднъж описах подобно плаване - на самотен кораб без компас. За пореден път се замислих доколко съдбите ни са предопределени и в каква степен зависят от нас самите.
    Не са много авторите на двуримни сонети! Сещам се за Димитър Бояджиев и Радко Радков.
Предложения
: ??:??