Плува лодката без капитан,
а земята е така далече.
И морето е жесток титан,
а платната вятърът отсече.
Плува тя като бездомна длан,
че и пристанът я ням отрече.
Лунен път тя няма си постлан,
нито слънцето я с лъч привлече,
не е палуба на блян мечтан,
нея никой с име не нарече,
чайките ù - шансът проигран,
мачтите ù не огласят вече. ...