Jan 14, 2012, 1:23 PM

Пристанът я отрече

  Poetry » Other
978 0 4

Плува лодката без капитан,

а земята е така далече.

И морето е жесток титан,

а платната вятърът отсече.

 

Плува тя като бездомна длан,

че и пристанът я ням отрече.

Лунен път тя няма си постлан,

нито слънцето я с лъч привлече,

 

не е палуба на блян мечтан,

нея никой с име не нарече,

чайките ù - шансът проигран,

 

мачтите ù не огласят вече.

Плува лодката без капитан

в погледа без път обречен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Mного хубаво!
  • Сонетът - трудна форма. Иска и кураж, за да го напишеш и представиш. На мен ми харесва.
  • Краси, ти много добре знаеш на кого се дължи появата на този стих в този вид
    По другия въпрос - смятам, че нищо не е случайно и всичко е предопределено.
    Илко, благодаря ти! Ласкае ме фактът, че поет като теб, ме чете!
  • Има връзка с предходната творба, ако този пристан се намира на брега на любовта, където се минава само по душа! И аз веднъж описах подобно плаване - на самотен кораб без компас. За пореден път се замислих доколко съдбите ни са предопределени и в каква степен зависят от нас самите.
    Не са много авторите на двуримни сонети! Сещам се за Димитър Бояджиев и Радко Радков.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...