Пристанът я отрече

Поезия » Друга

982 0 4

Плува лодката без капитан,

а земята е така далече.

И морето е жесток титан,

а платната вятърът отсече.

Плува тя като бездомна длан,

че и пристанът я ням отрече.

Лунен път тя няма си постлан,

нито слънцето я с лъч привлече,

не е палуба на блян мечтан,

нея никой с име не нарече,

чайките ù - шансът проигран,

мачтите ù не огласят вече.

Плува лодката без капитан

в погледа без път обречен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valqka (Валентин Василев)

Mного хубаво!

2013-04-10T10:02:33+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Сонетът - трудна форма. Иска и кураж, за да го напишеш и представиш. На мен ми харесва.

2012-01-15T23:22:57+02:00
Kaminuta (Камелия Виденова)

Краси, ти много добре знаеш на кого се дължи появата на този стих в този вид
По другия въпрос - смятам, че нищо не е случайно и всичко е предопределено.
Илко, благодаря ти! Ласкае ме фактът, че поет като теб, ме чете!

2012-01-15T22:34:46+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Има връзка с предходната творба, ако този пристан се намира на брега на любовта, където се минава само по душа! И аз веднъж описах подобно плаване - на самотен кораб без компас. За пореден път се замислих доколко съдбите ни са предопределени и в каква степен зависят от нас самите.
Не са много авторите на двуримни сонети! Сещам се за Димитър Бояджиев и Радко Радков.

2012-01-15T21:07:47+02:00