14 ene 2012, 13:23

Пристанът я отрече

  Poesía » Otra
983 0 4

Плува лодката без капитан,

а земята е така далече.

И морето е жесток титан,

а платната вятърът отсече.

 

Плува тя като бездомна длан,

че и пристанът я ням отрече.

Лунен път тя няма си постлан,

нито слънцето я с лъч привлече,

 

не е палуба на блян мечтан,

нея никой с име не нарече,

чайките ù - шансът проигран,

 

мачтите ù не огласят вече.

Плува лодката без капитан

в погледа без път обречен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Mного хубаво!
  • Сонетът - трудна форма. Иска и кураж, за да го напишеш и представиш. На мен ми харесва.
  • Краси, ти много добре знаеш на кого се дължи появата на този стих в този вид
    По другия въпрос - смятам, че нищо не е случайно и всичко е предопределено.
    Илко, благодаря ти! Ласкае ме фактът, че поет като теб, ме чете!
  • Има връзка с предходната творба, ако този пристан се намира на брега на любовта, където се минава само по душа! И аз веднъж описах подобно плаване - на самотен кораб без компас. За пореден път се замислих доколко съдбите ни са предопределени и в каква степен зависят от нас самите.
    Не са много авторите на двуримни сонети! Сещам се за Димитър Бояджиев и Радко Радков.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...