20 июл. 2018 г., 03:16

Пристрастена

1.1K 0 2

Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа,
която на себе си втълпявам.
Абстинентно тъна в тишина
и нищо, нищо не забравям…
Ти си онзи амфетамин,
който уби последната клетка,
и разума след тебе си замина.
Сърцето слага си решетка
и нищичко дошло след теб
навътре не може да премине.
Намразих всички пътища напред.
Миг от теб за последно ще имам ли?

 

11.04.2017г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно и хубаво! Комплименти!
  • Ооо,това беше много добро !! Харесах този хубав стих.Решетката ще се вдигне сама.Бавно,но ще се вдигне.Желая ти много щастливи мигове.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...