20 июл. 2018 г., 03:16

Пристрастена 

  Поэзия » Любовная
697 0 2

Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа,
която на себе си втълпявам.
Абстинентно тъна в тишина
и нищо, нищо не забравям…
Ти си онзи амфетамин,
който уби последната клетка,
и разума след тебе си замина.
Сърцето слага си решетка
и нищичко дошло след теб
навътре не може да премине.
Намразих всички пътища напред.
Миг от теб за последно ще имам ли?

 

11.04.2017г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно и хубаво! Комплименти!
  • Ооо,това беше много добро !! Харесах този хубав стих.Решетката ще се вдигне сама.Бавно,но ще се вдигне.Желая ти много щастливи мигове.
Предложения
: ??:??