Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа,
която на себе си втълпявам.
Абстинентно тъна в тишина
и нищо, нищо не забравям…
Ти си онзи амфетамин,
който уби последната клетка,
и разума след тебе си замина.
Сърцето слага си решетка
и нищичко дошло след теб
навътре не може да премине.
Намразих всички пътища напред.
Миг от теб за последно ще имам ли?
11.04.2017г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены