22 мар. 2025 г., 07:14

Пристъпвам в мокри пролетни треви

379 1 0

ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ

 

... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя, 
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец, 
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, 
с лула тютюнец, грейнала по мрак, и мислите ми са добри и прости – 

 

да спре край мене прашният пешак и да му стелна в собата за гости, 
да се събудя утре призори – че друга радост, май? – не ми остана,
светът не чини даже пет пари, щом ден денѝ без обич! – жива рана,
пристъпвам в мокри пролетни треви, от синеви и тишини омаян, 
дай, Боже, по вода да му върви! – на всекиго, поел на път в Безкрая,

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...