Mar 22, 2025, 7:14 AM

Пристъпвам в мокри пролетни треви

  Poetry
373 1 0

ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ

 

... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя, 
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец, 
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, 
с лула тютюнец, грейнала по мрак, и мислите ми са добри и прости – 

 

да спре край мене прашният пешак и да му стелна в собата за гости, 
да се събудя утре призори – че друга радост, май? – не ми остана,
светът не чини даже пет пари, щом ден денѝ без обич! – жива рана,
пристъпвам в мокри пролетни треви, от синеви и тишини омаян, 
дай, Боже, по вода да му върви! – на всекиго, поел на път в Безкрая,

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...