17 июл. 2007 г., 23:54

Присъда 

  Поэзия
974 0 1
Тъжна. Отхвърлена. Самотна.
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега?
В чия килия заключена стоя?
Нима е твоя... кажи ми, любов!
Ти не ми даде нищо... ни усмивка, ни щастие...
Дари ме само със самота до живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Все права защищены

Предложения
: ??:??