SweetDimples (Моника)
12 7
17.07.2007 г., 23:54 ч.

Присъда 

  Поезия
854 0 1
Тъжна. Отхвърлена. Самотна.
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега?
В чия килия заключена стоя?
Нима е твоя... кажи ми, любов!
Ти не ми даде нищо... ни усмивка, ни щастие...
Дари ме само със самота до живот!

© Моника Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не Марги. Това не е килията на любовта, а твоята собственна. Ако излезеш от нея, ще срещнеш истинската любов!
    Поздрави за тъжния но хубав стих!
Предложения
: ??:??