17 jul 2007, 23:54

Присъда

Poesía

1.2K 0 1

Тъжна. Отхвърлена. Самотна.
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега?
В чия килия заключена стоя?
Нима е твоя... кажи ми, любов!
Ти не ми даде нищо... ни усмивка, ни щастие...
Дари ме само със самота до живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Aneta_kz (Анета)

Не Марги. Това не е килията на любовта, а твоята собственна. Ако излезеш от нея, ще срещнеш истинската любов!
Поздрави за тъжния но хубав стих!

2007-07-18T11:40:43+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9