Jul 17, 2007, 11:54 PM

Присъда

Poetry

1.2K 0 1

Тъжна. Отхвърлена. Самотна.
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега?
В чия килия заключена стоя?
Нима е твоя... кажи ми, любов!
Ти не ми даде нищо... ни усмивка, ни щастие...
Дари ме само със самота до живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Не Марги. Това не е килията на любовта, а твоята собственна. Ако излезеш от нея, ще срещнеш истинската любов!
Поздрави за тъжния но хубав стих!

2007-07-18T11:40:43+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0