22 дек. 2019 г., 20:01  

Присъствие

1.2K 5 2

Ако си мислиш, че ме няма, 

огледай се, решиш ли да пресичаш. 

От жълтото на светофара ти намигам,

защото знам, че ме обичаш. 

И още друго зная. Можем. 

Да литнем заедно безкрили. 

Възможно е това, защото 

небе за двама сме открили...

Не те сънувам. Няма смисъл.

В живота ни не е възможна среща.

Да пишем думи Бог ни е орисал.

И знам, че някъде блестиш гореща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Сенд! Красиво и емоционално!
  • Непознат си и е дръзко,
    и ме гледаш там, където...
    И далече си, и близко,
    в смут е пак сърцето клето...
    ...
    ...
    Много сладко стихче...
    Нали знаеш, че много харесвам това, което пишеш, закачливо момченце...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...