17 июн. 2008 г., 05:40  

Притча за Човека

1.1K 0 3

Вървял ли, вървял ли през тръни Човекът,
към своето щастие бавно поел.
И влачел се тежко, подпирал се с лакът,
и целият мръсен, към своята цел!


Вървял ли, вървял ли през бури и пясък,
през тъмни могили и тъжен, и плах.
И падал, и ставал, и с трясък след трясък
се сривали в него и ужас, и страх.


Вървял ли, вървял ли към своята гибел!
И с гордост изправен към края вървял!
Страха си и ужаса с обич погубил!
И всеки ще помни, че той е живял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иринка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И с гордост изправен към края вървял!
    Страха си и ужаса с обич погубил!
    И всеки ще помни, че той е живял!"

    Достоен живот! Прекрасен стих!
    Радвам се, че отново те виждам тук, Иринче! Липсваше ми...
  • Много ми хареса-поздрави!!!
  • Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...