17 июн. 2008 г., 05:40  

Притча за Човека 

  Поэзия
768 0 3

Вървял ли, вървял ли през тръни Човекът,
към своето щастие бавно поел.
И влачел се тежко, подпирал се с лакът,
и целият мръсен, към своята цел!


Вървял ли, вървял ли през бури и пясък,
през тъмни могили и тъжен, и плах.
И падал, и ставал, и с трясък след трясък
се сривали в него и ужас, и страх.


Вървял ли, вървял ли към своята гибел!
И с гордост изправен към края вървял!
Страха си и ужаса с обич погубил!
И всеки ще помни, че той е живял!

© Иринка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И с гордост изправен към края вървял!
    Страха си и ужаса с обич погубил!
    И всеки ще помни, че той е живял!"

    Достоен живот! Прекрасен стих!
    Радвам се, че отново те виждам тук, Иринче! Липсваше ми...
  • Много ми хареса-поздрави!!!
  • Поздрави!!!
Предложения
: ??:??