Вървял ли, вървял ли през тръни Човекът,
към своето щастие бавно поел.
И влачел се тежко, подпирал се с лакът,
и целият мръсен, към своята цел!
Вървял ли, вървял ли през бури и пясък,
през тъмни могили и тъжен, и плах.
И падал, и ставал, и с трясък след трясък
се сривали в него и ужас, и страх.
Вървял ли, вървял ли към своята гибел!
И с гордост изправен към края вървял!
Страха си и ужаса с обич погубил!
И всеки ще помни, че той е живял!
© Иринка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
