Вървял ли, вървял ли през тръни Човекът,
към своето щастие бавно поел.
И влачел се тежко, подпирал се с лакът,
и целият мръсен, към своята цел!
Вървял ли, вървял ли през бури и пясък,
през тъмни могили и тъжен, и плах.
И падал, и ставал, и с трясък след трясък
се сривали в него и ужас, и страх.
Вървял ли, вървял ли към своята гибел!
И с гордост изправен към края вървял!
Страха си и ужаса с обич погубил!
И всеки ще помни, че той е живял!