Притча за даването
Нявга живял... известен султан,
който станал на... много години.
Решил той по царски да срещне денят
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги всички в двореца голям,
предложил гощавка богата,
а те - в благодарност - донесли му там
подаръци много в отплата.
И станали купища, чак до таван
богатствата чудни поднесени.
Погледнал ги царят и много засмян
рекъл:... "На две ги сложете.
В едната купчина, тез със слова
от кого и кога са дарени.
А другите, сложени без имена,
на втора страна отделете!"
После качил се на трона богат
и отворял пакетите с дарове.
Извиквайки сам дарителя там,
с усмивка... му връщал подаръка.
А после погледнал към другия куп
и рекъл: "Аз тез ще приема!
Те нямат подател и затова
благодарен во век ще им бъда."
"Да можеш да даваш" - той продължил -
"без да чакаш от някой отплата
и да получиш, без да ставаш длъжник,
това е... най-скъпа награда."
Така е в живота, приятелю мой!
Даряваш ли, знай, ще получиш,
но само когато отдаваш до край
сърцето, любим ще прегърнеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
