Притча за даването
Нявга живял... известен султан,
който станал на... много години.
Решил той по царски да срещне денят
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги всички в двореца голям,
предложил гощавка богата,
а те - в благодарност - донесли му там
подаръци много в отплата.
И станали купища, чак до таван
богатствата чудни поднесени.
Погледнал ги царят и много засмян
рекъл:... "На две ги сложете.
В едната купчина, тез със слова
от кого и кога са дарени.
А другите, сложени без имена,
на втора страна отделете!"
После качил се на трона богат
и отворял пакетите с дарове.
Извиквайки сам дарителя там,
с усмивка... му връщал подаръка.
А после погледнал към другия куп
и рекъл: "Аз тез ще приема!
Те нямат подател и затова
благодарен во век ще им бъда."
"Да можеш да даваш" - той продължил -
"без да чакаш от някой отплата
и да получиш, без да ставаш длъжник,
това е... най-скъпа награда."
Така е в живота, приятелю мой!
Даряваш ли, знай, ще получиш,
но само когато отдаваш до край
сърцето, любим ще прегърнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
