4 июл. 2013 г., 09:25

Притча за рибката

658 0 1

Една рибка плувала в огромния син океан.

Палаво се щуркала ту насам, ту натам.

Не щеш ли, насреща ù - кит голям:

Стой, Рибке, ще те ям!

Тя не била никак страхлива.

Не била и срамежлива.

Палаво плеснала с опашка

и опръскала устата юнашка.

- Как тъй? Я, каква съм хубавица?!

Пък и още съм девица!

Китът явно се смутил.

Да я яде си бил решил!

Но толкоз смела и чаровна,

да я лапне било мисъл греховна!

Докато мисли и се двоуми,

рибката се изпари!:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, пред чара и красотата всички сме безсилни !!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...